Словения е като вълшебна градина, където усмихнати телефони те поздравяват на улиците, а Джакс Клузо кара розовото си трабантче под бялото покривало на плътна мъгла, напомняща захарен памук. Хората са млечнобели и мили. И те се усмихват приятелски в шест и половина сутринта на непознати, коитоне говорят езика им. В такива моменти ми се ще да има един универсален език. Е, поне усмивката всички я разбират.
|
ArchivesCategories |