В Сърбия обичат цветята. Цените са безбожно високи, но с тях си купуваш катерещи се бели кози, изоставен панаир с виенско колело и едно висящо слънце, което не иска да залезе. Пътищата са дълги, но не и самотно. Защото единственият, който пътува сам, е едно малко пате под мантинелата.
Казват, че Сидни е градът-мечта. Но аз не знам - не съм била в Сидни. Но гледката на блестящия Белград под разполовената луна ми напомня единствено за думата “мечта”. Столиците имат някакъв чар. Защото са големи. Но именно тази големина ги превръща в гладни гиганти, поглъщащи неуморно електричество, бензин и пушек. Но не и Белград. Спящият град. А разтопените звезди разреждаха тъмнината на Дунава…
Казват, че Сидни е градът-мечта. Но аз не знам - не съм била в Сидни. Но гледката на блестящия Белград под разполовената луна ми напомня единствено за думата “мечта”. Столиците имат някакъв чар. Защото са големи. Но именно тази големина ги превръща в гладни гиганти, поглъщащи неуморно електричество, бензин и пушек. Но не и Белград. Спящият град. А разтопените звезди разреждаха тъмнината на Дунава…